Най- бизон , един от най-големите бозайници в Северна Америка, е вън от опасност, като безрисково изчезване поради загуба на местообитания и лов.
Всъщност в края на 1800 г. броят на бизоните достигна минимум за всички времена, намалявайки до по - малко от 1000 екземпляра.
Днес, благодарение на програми за опазване на вида, се изчислява, че популацията на дивите американски бизони е между 30 и 60 милиона и е стабилна.
В миналото американските бизони са обитавали прериите на Северна Америка и са били важен източник на храна за индианците, които също са ги ловили заради кожата им, полезна за подслон и обличане.
През 1800 г. заселници нахлуват в родните земи и започват да унищожават бизони, като избиват около 50 милиона от тях за храна, за спорт и преди всичко за лишаване на местните от най-важното им природно наследство.
Освен това заселниците са унищожили местообитанията на тези големи бозайници, за да освободят място за земеделие и култури, като са намалили пространството за бизони.
В края на същия век имаше по-малко от хиляда бизони и беше очевидна необходимостта от намеса за защита на този вид.
На американските индианци, като се започне от малкото съществуващи образци, затова започват да се размножават бизони, за да се увеличи населението отново, а впоследствие и консервационни програми са започнали.
По този начин индианците спасяват бизоните от изчезване
Днес, въпреки че числеността на бизоните далеч не е същата, както преди, популацията е стабилна и изглежда, че бизоните са извън опасност.
Все още остава да бъде решен проблем: тъй като консервационните стада имат малко екземпляри (около 30 хиляди), има загуба на генетично разнообразие, което може да изложи животните на големи рискове.
Следователно битката за възстановяване на бизоните не е приключила. В допълнение към работата за увеличаване на броя на екземплярите, телата, сдруженията и общностите се ангажират с опазването на генетичната променливост на тези животни, за да предотвратят заболяване или други събития от заплаха за вида и да осуетят положените до момента усилия.
Източници на справка: WWF / National Geographic / IUCN
