Университетът му беше затворен поради епидемията от чума. Още тогава бяха приети мерки за социално дистанциране, за да се спре заразата. Ние сме в Лондон през 1600-те, там Исак Нютон по време на карантината разработва някои от основните си теории, включително тези за гравитацията.
Лондон беше в навечерието на Коледа 1664 г., когато жена на име Goodwoman Phillips беше намерена мъртва в квартала St. Giles-in-the-Fields. Това, което тялото й разкри, не остави място за съмнение: тя беше поразена от бубонната чума. До следващата Коледа патогенът, убил Goodwoman Phillips, ще продължи да убива близо 100 000 души, живеещи в и около Лондон.
След 18 месеца Голямата чума в Лондон, както е наречена епидемията, би убила една четвърт от населението на града. И тогава, и сега социалното дистанциране беше важен отговор. Жителите, които можеха да си го позволят, избягаха в провинцията. Сред затворените по това време институции е Университетът в Кеймбридж, а сред останалите вкъщи в самокарантина или самоизолация е 23-годишният студент по математика на име Исак Нютон.
През следващата година и половина Нютон остава във фермата на семейството си в Линкълншир, чете и учи. Закрит от чумата, младият Исак отдели време да помисли и започна да разработва онова, което по-късно ще определи като най-продуктивния в интелектуален период от живота си и този, който ще направи революция в света на науката, чак до наши дни.
По време на карантината си той всъщност откри биномиалната теорема „Идентичностите на Нютон“, метода на Нютон, приближи хармоничните редове с помощта на логаритми и започна да развива безкрайно малкото смятане. Но не само.
Една тема, която Нютон винаги е интересувал, е светлината. Две години по-рано, докато посещаваше ежегодния панаир на Стърбридж близо до университета, той бе купил малка призмаот стъкло. Беше очарован от начина, по който изглеждаше, че променя бялата светлина в спектър от цветове като дъги. Никой не разбра откъде идват тези цветове. Затова Нютон реши да използва принудителното си отсъствие от Кеймбридж, за да се опита да разгадае мистерията. Поставяйки призмата си в различни позиции, когато слънцето влизаше през прозореца му с южно изложение, той внимателно наблюдаваше къде се появяват цветовете на стената на стаята. След поредица от подробни наблюдения и измервания той осъзна, че призмата пречупва, тоест огъва се, слънчевата светлина и в процеса разкрива цветовете, които я съставляват. Всъщност той откри, че бялата светлина е смес от всички цветове на дъгата, но че тези цветове стават видими само когато светлинните лъчи се пречупват от различни ъгли.
Цялата съвременна оптика се основава на това откритие, въпреки че ще минат още 7 години, преди ученият да сподели своите открития и почти 40 години, преди да ги публикува в книга.
Също така по време на карантината Нютон насочи интереса си към движение и инерция, като се фокусира върху това как да измери промяната в скоростта и посоката на обект в об. Изстрелвайки стрелка нагоре, тя постепенно се забавя, след това променя посоката и пада отново. Но какво причинява подобни промени в скоростта и посоката? Мистерия дотогава остава неразгадана. Постепенно той разработва трите основни закона, които правят движението разбираемо:
- Тялото в покой ще остане в покой, а тялото в движение ще остане в движение, освен ако не се задвижва от външна сила.
- Силата, действаща върху даден обект, е равна на масата на този обект поради ускорението му или в математическа нотация F = ma.
- За всяко действие има еднаква и противоположна реакция.
Законите на Нютон поставят основите на класическата механика. С други думи, той е изобретил изцяло нова математическа дисциплина, така наречения „метод на флуксия“, въпреки че с течение на времето той ще стане известен като диференциално смятане.
Това е може би най-известното откритие. Един ден в градината си Нютон наблюдава как ябълка пада от дървото. Младият ученик размишляваше върху силата, която влачеше плодовете на земята, сила, която сякаш действаше дори на големи разстояния: ябълка, падаща от най-високото дърво, което може да си представи, ще продължи да удря в земята. Докъде би могла да стигне тази сила? До луната? И така, защо не е "паднал" на земята, а е обиколил около нея? Всички въпроси останаха без отговор.
Но по време на карантината си в Линкълншир Нютон също разрешава тази загадка и открива закона на гравитацията: същата сила, която дърпа ябълка на земята, държи планетите далеч. Това беше връзката, „веригата“, която свързваше Луната със земята и планетите със слънцето. Гравитацията не може да бъде видяна или докосната, но може да бъде тествана с математика. Така направи и Нютон, като попълни листовете си със сложни изчисления.
Невероятно изгоден начин за прекарване на карантината …
ЧЕТЕТЕ още:
Стивън Хокинг: история, любопитства и фрази на човека, който е мечтал за звездите
