Той беше прекарал целия си живот заедно с маргинализираните, бедните, болните в палатки, бараки и улицата. Сбогом на дон Роберто Сардели, „свещеникът на казармата“, който се бореше с консуматорството и винаги заставаше на страната на най-слабите.
Произхождащ от Понтекорво, в Долна Чиоциария, дон Роберто е ръкоположен за свещеник през 1965 г., на 30-годишна възраст. Той почина на 83-годишна възраст, след като влезе в сърцата на всички момчета, които беше спасил от улицата.
Вдъхновен от учението на дон Милани, дон Роберто се прекара на фронтовата линия в полза на онези, които живееха в бараките точно зад църквата, построена в арките на акведукта Феличе в Сан Поликарпо.
Точно през 1969 г. той купува една от бараките от проститутка и се премества там, за да основе училище 725, училище за изкупление, посещавано от маргинализираните от държавното училище. Но дон Сардели отправи много призиви да гарантира по-добър живот на живеещите в Акведукта.
Търсенето на светлина за бараките, газ, вода. Той пише писма до администрацията, за да повиши общественото мнение, за да се грижи за тези хора и тяхната безопасност. Беше срещу каста, богатство, консуматорство.
След изселването той си сътрудничи с Paese Sera, l'Unità e Liberazione, но също и със списания от католическия свят. Той основава студио „Фламенко“, приближавайки се до ромския свят, проследява и подкрепя пациенти със СПИН.
Но не само той беше помогнал на над 650 имигрантски италиански семейства от Сицилия, Калабрия, Абруцо и Базиликата, не с думи, а с дела. Жрец от 1968 г. и казармата, той винаги е избягвал формализмите, предпочитайки да живее сред последните.
През 2008 г. е заснет филмът „Безмълвие”. Миналата година Дон Сардели бе удостоен и с почетна степен от Университета на Рома Тре.
Сбогом на този велик човек, който направи любовта към другите единствената си причина за живот.
Доминела Трънфио
