Знаете ли, че миризмата на дъжд на суша има име и най-вече, че ароматът се променя според мястото? Петрикоре е думата, която описва всичко това и обобщава онези усещания, които изпитваме, докато се разхождаме след дъждовен ден.
Колко пъти си поехте дълбоко въздух след интензивни часове, когато дъждът заваля? Всичко това винаги е очаровало учените, които са въвели думата petricore, италиански за petrichor, която се появява за първи път през 1964 г. в списание Nature благодарение на австралийските геолози Isabel Joy Bear и RG Thomas и е измислена от гръцката петра (камък) и (ichór ) ексудат, но също и кръв на боговете.
В статията си авторите я описват като „миризмата, която идва от масло, излъчвано от определени растения по време на периоди на суша“. Това масло се абсорбира от повърхността на скалите, главно от седиментните като глинести, а когато влезе в контакт с дъжда, се освобождава във въздуха заедно с друго съединение, геосмин . Сместа създава точно миризмата на дъжд, която толкова ни харесва.
Учените са направили над 600 експеримента за възпроизвеждане на тази миризма и са стигнали до заключението, че петрикурата се променя в зависимост от терена, в който попада. Всъщност дъждът се смесва с почвените съединения и образува въздушни мехурчета, които, когато се спукат, отделят ароматни частици в атмосферата.
Но защо сме толкова очаровани от това? Всичко е въпрос на химия. Geosmin привлича нашето обоняние (а също и животинското), защото има много интензивна миризма. Но като оставим за момент по-строго научната страна, нека помислим за връзката между обонянието и мозъка ни.
Всеки ден влизаме в контакт със стотици аромати, които активират мозъка ни и ни дават усещания и емоции. Учените твърдят, че това има примитивен произход, защото нашите предци са използвали обонянието много, подобно на животните.
Ето защо дъждът може да предизвика нещо в нас: независимо дали е носталгично чувство, радост, спокойствие, петрикурата ни свързва с природата и ни кара да живеем на няколко мига от хаоса на града.
Доминела Трънфио
