Какъв е животът на постоянна борба срещу китоловците? Каква болка изпитва? Прекрасният бял кит в моретата на Чили може само да го разкаже, главният герой на новата басня от Луис Сепулведа - „История на бял кит, разказана от самата нея“ - в която „великолепен кашалот с цвят на луна“ предава стойността на уважението на малки и големи и любов към себе си и към околната среда.
Незабравим автор на Историята на чайката и котката, която я е научила да лети, Сепулведа се връща към скъпи за него теми, свързани с връзката между човека и природата, и го прави с декларирана препратка към митичния бял кит от Херман Мелвил, Моби Дик.
Но чилийският автор изхожда от друга гледна точка - тази на животно, което се е принудило да защити своя участък от морето от лоши китоловци, които унищожават природата и ловуват за алчност и печалба.
История на бял кит, разказана от самата нея, сюжетът
Намираме се в Мока, малък остров в Тихия океан, населен от населението на Лафкенче, „Хората на морето”, които имат свещена връзка с океана и с китовете.
Разказът за „История за бял кит, разказана от самата нея“ (Ред. Гуанда) започва точно тук, с краткото появяване на дете от Лафкенче, което дава на разказвача голяма черупка.
Очите му с тъмни зеници сканираха хоризонта и две сълзи се стичаха по лицето му, детето събира на чилийски плаж, "далеч на юг от света", черупка, от която гласът на бял кит неочаквано се издига "в древен идиом на морето ".
Митичното животно - „странен пепеляв кашалот“ - което десетилетия пазеше водите, които отделят Мока и местните жители на острова от брега, вече е готово да каже думата си.
Кашалотът с лунен цвят, най-голямото същество от всички морета, ще даде толкова много информация за неговите характеристики, неговото гмуркане и пътуване във водите на океана, връзките му със своите събратя и с ужасните китоловци. Именно тя познаваше необятността на бездната и посвети цялото си време на мисията, поверена й от по-възрастен кашалот: решаваща задача, родена от пакта, който винаги е обединявал китовете и хората на морето. За да го почете, големият бял кит трябваше да се погрижи за „четирите стари кита“ и да защити този участък от морето от други мъже и от онези страховити китоловци, които идват да унищожат всичко с корабите си, без благодарност и без уважение.
Следователно една история, разказана от страна на тези, които страдат и се бият, вижда всеки ден да отнема по безразборен начин това, което им принадлежи по природа, без да може да има необходимия глас, за да спре хаоса около тях.
История на бял кит, разказана от самата нея, цитати
В южната част на света се разказват много истории
Твърди се, че в нощта на пълнолуние се вижда огромен бял кашалот, със същия цвят като луната, който излиза от дълбините на необитавания остров Мока.
И под сивото небе на Юга на света ми проговори глас на древния морски език.
Аз, лунноцветният кит, съм мъж от вида кашалоти, от рода на фиордите и островите.
За вас това е мъртъв кит, но за мен е много повече. Твоята и моята тъга не са едно и също.
Човекът винаги се е страхувал от моя размер и безпокойство, защото не е могъл да ме доминира.
Аз, лунноцветният кит, съм мъж от вида кашалоти, от рода на фиордите и островите. (…) Роден съм в студените води около остров, наречен Мока от мъже (…). Моят свят е направен от мълчание.
Очевидно хората са единственият вид, който атакува себеподобни и това нещо, което научих от тях, не ми хареса.
Китоловците принадлежат към този вид мъже, дошли от света на неблагодарността и алчността. Ето защо, каза окото на възрастните кашалоти, е дошъл моментът да напуснем тези води и да се загубим в необятното пространство на океана.
Минава време, между мечтите за райски китове и опасността от все по-многобройни човешки същества …
Мъжете идват отдалеч и нищо не задържа алчността им, дори смъртта.
И с девет харпуна, забити в гърба ми, излязох в морето, търсейки още китоловци, тъй като сега бях аз, който ги преследвах, великия лунен кашалот, когото треперещите мъже наричаха Мока Дик.
Аз, проклятието, което би ги преследвало без почивка.
Аз, силата на тези, които няма какво повече да губят.
I. Непримиримата морска справедливост.
Прочетете също:
10 зелени книги за почивка
Притчата за колибри: урокът, който никога няма да забравите
Германа Карило
