Свикнали сме да разглеждаме растенията като неподвижни, безпомощни същества, неспособни да общуват или да възприемат околната среда.
Реалността обаче е много различна и ако дърветата и растенията не са били в състояние да комуникират помежду си и да реагират на външни условия, те не биха могли да се защитят и не биха могли да оцелеят на Земята в продължение на стотици милиони години.
Отдавна знаем, че една от защитните и комуникационни стратегии на растенията възниква благодарение на производството на летливи молекули, които действат като призив за опрашващи насекоми, като репелент за хищници или които могат да служат за предупреждение на други видове за непосредствени опасности.
Друг начин на комуникация на растенията се състои в излъчването на ултразвук и изследователите от университета в Тел Авив се концентрират върху тази стратегия.
Неотдавнашното проучване изследва способността на растенията да генерират звук при стресови условия, включително недостиг на вода или рязане на стъбла.
Изследователите тестваха растенията на тютюн и домати, поставяйки микрофони на около 10 сантиметра и подлагайки културите на условия на суша и увреждане на листата и стъблата.
След стресови събития растенията излъчват ултразвук между 20 и 100 килогерца , честота, която не се усеща от човешкото ухо, но се открива от други организми на разстояние до няколко метра.
Изследването установи, че броят на „ултразвукови писъци“, излъчвани от растенията, варира в зависимост от вида на стреса, на който са били подложени.
Доматните растения, при които бяха отрязани стъблата, издаваха около 25 писъка на час, докато тези от тютюн, които претърпяха същите щети, генерираха 15 писъка на час.
Когато растенията са лишени от вода, броят на откритите звуци се променя: при доматите те се увеличават до 35 на час, докато при тютюна падат до 11.
Вместо това растенията, които не са претърпели стрес, издаваха само един звук в рамките на 60 минути.
Защо растенията крещят, когато са подложени на стрес и защо броят на писъците варира в зависимост от стреса, който изпитват? Това вероятно е стратегия за предупреждение на други видове не само за непосредствената опасност, но и за предоставяне на информация за вида на опасността, така че други екземпляри да могат да въведат специфични защитни механизми за справяне със ситуацията по най-добрия начин.
Резултатите от изследването, освен че ни карат да поставим под съмнение идеята, че растителният свят мълчи, предлагат интересен инструмент, който може да се използва в научните изследвания и селското стопанство.
За да се разбере по-добре звуковата емисия и взаимодействието с околната среда на растенията, обаче са необходими допълнителни изследвания, които анализират например въздействието на болести, солевия стрес и промените в температурата върху производството на звуци.
