Скъпи приятели на „Имало едно време …“ днес избрах за вас една много оригинална и въображаема приказка от мрежата, но преди всичко много цветна!
Нека прочетем заедно "Легендата за цветовете"
Беше събота сутрин и всички цветове излязоха на пазара
- Добро утро, господин Блу - каза мистър Оранж
- Добро утро за вас, г-н Ориндж, видяхте ли днес това красиво синьо небе?
- Просто е синьо! По-красива съм, защото съм оранжева с цвят на жизненост, витамини, моркови и портокали!
Но какво казваш? - Мистър Грийн се намесва - аз съм най-красивият цвят Аз съм цветът на ливадите и листата на дърветата!
- Иска ти се да беше истина! В действителност аз съм най-очарователният цвят, защото аз съм червеният цвят на страстта, всички сърца, които децата рисуват, са от този цвят са цветът на любовта!
- И аз често съм привлечен от деца, уважаеми господа! Аз съм жълтият цвят на слънцето !!!
Цветовете започват да спорят „Аз съм най-красивата …“ „Не е вярно, че съм аз“
И небето започва да посивява, облаците се появяват на хоризонта и Бум! Гръмотевиците се чуват и те са много ядосани, защото цветовете не трябва да се борят, те са приятелите на децата, винаги присъстващи в техните калъфи и на разположение, за да ги забавляват, като измислят хиляди рисунки!
Цветове, уплашени от гръмотевици и прегръдки.
В този момент се появява слънцето и прекрасна дъга, в която присъстват всички цветове.
Цветовете разбраха, че всички са красиви и важни, дъгата не би била толкова прекрасна, ако беше съставена от един и същи цвят, е красива именно защото те правят всичко заедно и сега знаят, че най-важното е да се уважаваме и обичаме !!!
край
