Бяла маса на Северния полюс. Това не е лед, а пластмаса, наистина полистирол. Нашите боклуци отиват до краищата на света. Не сме изненадани, но да разкрием, че това е проучване, проведено от учени от Университета в Ексетър, които забелязаха пластмаса по време на една от мисиите си в Арктика.
Стиропорът е забелязан върху лист лед на около 1500 км от Северния полюс. Това е най-северното наблюдение на боклука, регистрирано някога.
Шокиращото откритие показва докъде се разпространява замърсяването с пластмаса, потвърждавайки много от страховете, които циркулират от глобалното затопляне и изменението на климата. Глобалното покачване на температурите всъщност ускорява топенето на полярния лед, което от своя страна освобождава пластмасите, които досега са останали заровени в арктическата среда.
Екипът от учени, ръководен от морския биолог Тим Гордън от Университета в Ексетър, извърши разследвания на две ветроходни лодки по време на "Арктическата мисия" на Пен Хадоу, известен полярник.
Пионерската експедиция се отправя към международни води в Северния ледовит океан, далеч отвъд всеки друг кораб. И причината е очевидна: неотдавнашните намаления на лятната покривка през лятото позволиха на учените да се придвижат по-на север. Според проучването скоростта на топене на лед се е увеличила драстично поради изменението на климата, като 40% от Северния ледовит океан вече е плавателно през летните месеци.
По време на пътуването екипът на Арктическата мисия откри два големи блока стиропор в райони, които бяха на стотици километри от земята и които доскоро бяха изцяло замръзнали през цялата година.
Големите парчета пластмаса също са опасни, защото могат да се счупят и да дадат живот на микропластмасите, малки частици, погълнати от животни, опасно навлизащи в хранителната верига.
Пен Хадоу разкри, че никога не е виждал блокове от пластмасови отпадъци по тези географски ширини: „За 25 години проучване в Арктика никога не съм виждал толкова големи парчета боклук“.
„Намирането на парчета боклук като този е тревожен знак“, добави Тим Гордън.
Сега изследователският екип изследва водни проби, взети по време на експедицията, за да оцени наличието на микропластмаси, по-малки от 5 мм.
Франческа Манкузо
