Прошката е единственият начин да се върнем към това да бъдем свободни хора, да прогоним негативните чувства и да живеем добре. Със сигурност не е лесно, но ние черпим вдъхновение от тази басня за будизма, за да извлечем ценно учение от нея.
Да се научим да прощаваме е от съществено значение не само за околните, но преди всичко за нас самите. Който има ум, свободен от гняв, разочарование, омраза, е по-щастлив човек, а не депресиран човек. Басня, която винаги трябва да се помни, е тази за прощението на Буда. Великите майстори на будизма са предавали на своите ученици учения за по-добро изправяне пред живота.
Казват, че Буда е имал зъл братовчед. Човекът се казваше Девадата, той винаги ревнуваше и настояваше да го дискредитира.
Един ден, докато Буда се разхождал мълчаливо, Девадата хвърлил тежък камък по пътя си с намерението да го убие. Скалата обаче падна до Буда и той не направи нищо.
Буда се досещаше за случилото се, но оставаше безстрастен, без да губи усмивката си. Дни по-късно той отново се срещна с Девадата и го поздрави нежно. Много изненадан, мъжът:
- Не се ли ядосвате?
- Не разбира се, че не.
Без да оставя удивлението си, Девадата го попита защо.
Буда му каза:
- Защото нито ти вече си този, който е хвърлил скалата, нито аз вече съм този, който е бил там, когато е бил хвърлен.
На какво ни учи тази басня? Че който знае как да обича, прощава. А за тези, които знаят как да гледат отвъд носа си, всичко е преходно. Буда ни учи да не сме обвързани с омраза и негодувание, защото тези негативни чувства просто нараняват.
Важно е да знаем как да оставим лоши преживявания в миналото, защото само чрез прошка можем да продължим напред и да се почувстваме обновени.
Доминела Трънфио
